Времето смени дневният ми ред

Времето смени дневният ми ред. Първо бях жертва, после щастливец, но единствено според моето настроение, а това колко влияе на времето. Много му пука на него дали си щастлив, че вали и полива твоята градина или си нещастен защото те лишава от плаж? Времето има своята мисия, своя неуморим кръговрат. То единствено ни дава повече отколкото бихме пожелали сами. Какво очаквах когато пристигнах? Слънце, припек, суша. Жега и пот дори. А то ми подари време за четене, време за размисъл, време за писане. Притесних се. Няма да успея да смогна с всичко! Нима за мен всичко е някаква градина?!? Напротив такова време, дъжд, гръмотевици, бури далечни, за мен рай осигури. Няма да съм самотен, сам със себе си, имам време за хората наоколо, за мислите си, своите чувства. Пропуснах най-важното, че все пак съм прашинка, а нещо друго определя същността. Ние просто сме част от нещата, важна, съставяша, но само частица.

Времето сменя, но не отменя. Дори след 24 дъжд, съм пак същия, с желание да усетя земята, да поема живота, който тя ражда, да изтръгна с корена злото. За мен всичко не е някаква градина, за мен някаква градина е всичко. Градината обкръжаваща моя живот. Все пак не устоях. Уж леко, внимателно, без да се цапам, нагазих в калта. Някак си чух, че ме вика, търси ме или аз се спасявам в нея. Бавно, стрък подир стрък, крачка след крачка ме приласка и ме направи мокър, морен и мръсен, но освободен, отстъпен, открехнат към света на скотове, твари и бурен, към непреходната същност на земята. Може би най-сетне намерих почва за своя корен.

Старите хора казват: каквото посееш, това ще пожънеш. Мъдростта на времето е непреходна, но силата на младостта е да променя хода на живота, за това бих казал: както посееш, така плод ще те дари.