50 стотинки

Ходих до Горна Баня за минерална вода. Близо до чешмите имаше само едно свободно място за паркиране. Върху него стоеше инвалид, възрастен човек с патерици. Отмести се за да ми направи път, а когато слизах от буса ме закачи: ”Мръднах да не ме бутнеш”, аз се усмихнах: „Мерси, че ми направи място”. Тогава реши, че сме се сприятелили и навлезе в същността: „Добро момче си, ще почерпиш ли една цигара? – Не пуша – Добре, че не си научил тия пущини – знаех ги, от две години ги махнах” – разменяхме реплики вадейки тубите от колата през вратата от другата страна. Старецът ме пресрещна: „Там продават наливни, дай 15 стотинки” „Нямам” – побягнах към опашката с чакащи хора пред извора. Наредих съдовете и влязох в обстановката.

Нещо ме дръпна назад. Бръкнах в джоба, прегледах парите, отделих 50 ст., върнах се и ги подадох на човека. Бедността ми няма да стане по-силна от прахосването на тези пари. Какво ме върна? Нещо в него! Нещо в мен! Всичко около нас?

Старецът с патерици, инвалид или не, не изглеждаше никак добре, но в очите му имаше много добро. Богат или беден аз си лягам всяка вечер сит, дори понякога на чужда сметка. От време на време за това изпитвам вина, може би се опитах така да изкупя някой свой грях към друг, когото съм лишил от нещо. Останалото е просто суета и зависи от коя страна на сцената седиш: актьор, зрител или статист. Но има неща, които са по-силни от нас, сякаш някакъв глас ни нашепва кога какво да случим.