Защо се върнах

Не знам. Но пак съм тук! Къде е тук? Извървял съм път, който ме е довел на същото място от което тръгнах, но на друго стъпало, с друга възраст, при друг опит. Да, на същото място съм, но човекът е друг. Или може би е точно обратното. Тук нещо съм оставил, или може би забравил, предполагам „от къде съм тръгнал” и майката вселена ме е върнала за да открия истинския път, за да не подмина кръстопътя. Тръгнах по пътеката към „Бележката”, бяха минали над 20 години, но нищо не беше променено, дори боровете са същите, на същите места както тогава. Пътеката все още помни моите стъпки, дали защото е изминало доста време или защото доста стъпки бях оставил върху нея. Даже имам чувството, че следите от копита пълни с вода са същите както тогава. Кога тогава? Последния път? Не, тогава не е имало локви, но преди, все някой път е имало и кал, и следи от копита пълни с вода, значи всичко е както беше някога в моето детство, чисто, кристално, ароматно, въпреки калта, маранята, смрадта. Чешмата, върхът, дървото. Изсъхнала круша, само нея вече я няма, там се е заселила млада букова горичка.  Мястото на първата ми мечта, на първата победа, първия връх, който изкачих сам, сега е някаква дребна кория обвита в непроходим гъсталак. При мен винаги всичко е така – прах и мъгла. Нее, не в тях трябва да се оправям, просто ги създавам, зад мен вихрушка. За това ли се върнах, за да се обвинявам, за да се оправдавам, едва ли, просто това е моето място, тук съм себе си, тук съм истински. Тогава защо чак сега? Никой не знае кога ще узрее, кога центрофугата ще го метне на нужния бряг. Ето, неусетно измина още година, отново съм тук, същите буки, стари пътеки, поток и чешма. Няма копита, няма в тях застояла вода, така и в мен се е изпарила тежестта, която носех тогава на гърба си. Сега с лекота подсичам баира и драпам право напред. Дори, на моменти откривам непознати неща. Търся, нещо ново напред, старото е отдавна изтрито. Сякаш всичко това е спирала, върти те в своите геометрични закони и те връща отново там, в твоето начало за да поправиш „кривината” в курса с надеждата да налучкаш вярна посока.