Сядам на вечеря

         Сядам на вечеря. Чашка с ракия. Вестник. Стар. 20 юни. Мноого страници за театрални постановки. Аскер, оскар, икар...Случайно. Сега пък драматурзи ли ще ставаме? Едва ли, цял живот съм бил футбалер, както викаше баба ми, освен да ритам топка нищо друго не зная, то не че за това много ме биваше ама имах един тренер преди мач все на театър ни водеше. Разправяше ми, че вдигам нивото на интелигентност в отбора. Мислех, че е защото играя умно, а то било защото не заспивам в теаатъра. Та от там знам какво е икар, оскар и аскер. Умен човек беше тренерът, но така и не разбра, че не заспивам защото все някой ми настъпваше крака, но за интелигентността ми не бъркаше. После  когато въртях с таксито и карах проститутките насам натам имаше едно цигане дето ми казваше, че съм най-интелигентния човек дето познава, защото всеки път когато я чакам от клиент все чета вестник.

         Това с вестниците е съвсем друга тема. Те са важна част от живота. Там можеш да намериш печелившите числа на тото 2, някои клюки, които са станали толкова банални, че вече не са клюки а стари, стари, съвсем стари истории, а да, щях да забравя спортната страница, оооо а хороскопът...?!? Разбирам Ви. Ще си помислите „егати простака” само това ли го интересува? Ама не сте прави. Преди години бях по високо културен четях програмата на театрите, операта, оперетата, зала „България”, разни концерти, дори всеки петък с трепет разучавах програмата на кината. По-млади бяхме, по-културни. Сега най-много да оставя 2-3 празни квадратчета в кръстословицата и недовършено „судоко” за експерти.

         Само това не мога да проумея. Къде ни изчезна културата през тези двадесет години на преход?  Чичо Корто, кварталният зевзек викаше:”ако е двадесетгодишна ракия да сме я изпили, а то двадесет години-дамаджана без тапа. Всичко изветряло”.

Ее, а каква култура имаше едно време, ее. Не беше никак необходимо да ставаш писач за да разбираш света.  Сега и за писачите това е табу. Животът трябва да се показва, а не да се разказва, казваше моя тренер, е не за живота, а за топката и не да се разказва, а да се подава, ама това е друга тема.

         Както и да е. Щом така има ефект, така да бъде. Да се показва, да се играе, животът има предвид, нали е  един театър и всеки си има роля, а аз като голям тарикат си избрах да съм драматъргът. Е дали ще има оскар, аскеер или икар си е съвсем друга тема, ама и тя си има цена.