Расизъм по нашенски

    Слушам някакъв дебат за етнически модел. Как българи, турци, цигани, евреи и всички други си живеем в мир и любов. „Как ли пък не”- вика опонента. „Има етническо напрежение”. Изследване на някаква суперхуманистична, суперпрестижна, суперпредставителна фондация показало, че сме в челните редици на расистите, омразата към гейовете, верската нетърпимост и други тям подобни социални термини.

         Каква ти верска нетърпимост? За да имаш верска нетърпимост трябва да имаш верска осъзнатост. А ние сме крайно верски осъзнати. На всеки Великден демонстрираме своята религиозна принадлежност държейки свещ в продупчена пластмасова чаша и чудейки се с коя ръка  как и кога да се прекръстим. Да. Да. Знам приятелю, че за това има обективни причини, които не зависят от нас. Световните конспирации, богатите и властните ни попречиха да имаме православна общност. Ама сигурно те са ни попречили да имаме каквато и да е общност. Роднинска, комшийска, колегиална, та дори и фенска. То за това и в ада до казана ни няма дявол. Така за нашите общности, тяхната липса и наличие. Нали си спомняте онази опашка, всички седим, редим се и чакаме. Роптаем, че от три гишета работи само едно. Възмощаваме се как може при толкова желаещи да си дадат доброволно парите, някой отговорен фактор да не иска да ги прибере, да предприеме нещо, да се реорганизира, да се... И сме общност. Еднаква ценност, близък социален статус, сходни разбирания за живота и света. Така докато отворят и другите гишета и ставаме врагове. Не врагове – зверове един за другия. Същото беше и на януарския протест пред парламента. До там, край с общността. Така е с всичките ни общности. За това българина мрази циганите, но с усмивка на доволство черпи музиканта Манго, ненавижда мохамеданите, но с армаган отива на „Байрама” у колегата Ахмет, кълне евреите, но се мазни на комшията Леви, щот не се знае..., не приема гейовете, но прегръща чичовото момче или там каквото е. Не е расист българина, но мрази общностите, защото той няма такива. Не харесва различните, но таи надеждица за някакъв келепирец.