Срещата

      Иззвъня телефона с познатия дрезгав звук.

-          Ало.

-          Здравей, ще те чакам на нашето място в шест и петнайсет – изчурулика нежен женски глас.

-          Пак там ли? – отговори разсеяно той

-          Да. В шест, шест и петнайсет, почакай ме, ако закъснявам.

-          Ок, ще те чакам

      Радостна и доволна Мая крачеше по „Раковска” към офиса на фирмата, в която работеше. Прекрасен ден. Има планувана една среща със симпатичен и сговорлив клиет, през почивката ще обядва с Грета, една от малкото приятелки от студенството, не заминала в чужбина, после ще спретне почерпка за колегите, в 16.00 – фризьор, маникюр, все приятни и весели неща за правене, а после...после в 18.15 ще е там, там където се бяха запознали с Михаил преди три години. Уютната пицария „Мания” на „Витошка” преди входа на Южния парк. Преди три години на този ден, по това време се запознаха там. Двамата бяха гости на снобски рожден ден, компанията беше скучна, всички случайно събрани, но някак си от дума на дума, от чаша вино на чаша вино те се заприказваха, смяха се много, тръгнаха си заедно, естествено размениха телефони и така се започна тази страстна любовна афера.

      От тогава имаха нещо като ритуал, празнуваха годишнините си все там, така бяха се разбрали и на купона в събота, когато дойде деня, пак по същия начин, да вечерят заедно само двамата в „Мания”.Ще си поръчат френско шампанско, ще се поглезят, ще бъдат мили и нежни един с друг, а накрая у дома ще правят страхотен секс. Дано не забравя да мина през бутика на ъгъла до офиса, за да купя онази страхотна секси-нощничка, това ще е моята изненада за него.

     Отвори електронната поща, имаше петнайсетина и-мейла, но веднага в очите му се заби името на шефката, той се изпъна на стола и нервно кликна върху писмото. „Господин Георгиев, очаквам днес да получа доклада за тенденциите.........”, не успя да изчете всичко до край. Ами сега? Как съм пропуснал този срок? Толкова дълго и упорито се бори за да получи тази задача, толкова разчиташе на успех с нея. Този доклад се възлагаше регулярно на някой старши сътрудник, а после се разпространяваше до всички на „горния етаж”, преди четири месеца колегата Ясен, с който постъпиха заедно в банката, с който вървяха заедно стъпка по стъпка в кариерата, след представянето на доклада направо излетя на горе и се спря като директор на клон в съседна държава, сега беше негов ред, негов шанс да надскочи всички. От няколко седмици събираше материали, пращаше запитвания, четеше бюлетини, ровеше се в мрежата, използваше всяка минута за да се подготви за неотразимо представяне. Спокойно Мише, съвземи се, ще се справиш. Доволно потърка ръце и написа бърз отговор: „Госпожо разработката ще Ви бъде представена до края на работния ден, в момента извършвам графичното оформление”. Наистина, това беше факт, единственото нещо, което беше направил са графиките. Оформиха ги заедно с Мая, в онзи невероятен уикенд в планината, сами, любов, камина.....Погледна снимката и на декстопа си, усмихна се леко, „милата ми”, отправи въздушна целувка и си помисли, че днес е вторник и като всеки вторник, довечера ще отидат на кино, Мая вече е купила билети щом му се обади толкова рано, ще се видят довечера в 18.15 пред „Арена” както всеки вторник, ще гледат някоя романтична комедия, ще хапнат по парче пица, а после ще се отдадат на нежен секс в неговата мансарда.

      Да, но всичко това след „доклада”. Настани се удобно на стола, намести клавиатурата, размърда мишката, отвори файла и се зачете съсредоточено. Работи усърно в продължение на около час, изведнъж мобилния телефон, започна да звъни. Кой ли е пък сега? Погледна дисплея: сигнал за записка. С доволна усмивка натисна бутона „delite”. Все пак не съм забравил за срока, а бележката със съдържание: „годишнина от срещата с Мая” изфръкна някъде в ефира на мобилния оператор.

      Тази фризьорка наистина си я бива. Мая се оглеждаше на голямото огледало до външната врата. Значи е вярно това което казват хората, че щастието и обичта разкрасяват хората. Преди три години, когато се оглеждаше пак тук излизайки за онзи прословут рожден ден виждаше едно симпатично работещо момиче, а сега – чувственна и привлекателна дама. Ееех Михаилее, какво направи с мен, откри онази струна и с трепет и вълнение разби каменната обвивка на това чувствително сърце.

      Телефонът звънна: „Таксито Ви чака госпожо”. Мая намигна на образа си в огледалото и грациозно се понесе към своя любим.

      Костваше му много усилия, струваше му много нерви, но резултата беше блестящ. Неверотно добър е щом и на мен ми харесва, успокоено и уверено прехвърляше страниците една след друга. Цял ден. Седем часа, не мръдна от стаята си, нищо не хапна, чаша кафе не изпи, отказа дори обедното забавление, което си устройваха всеки ден с колегите, като „анкетират” красивите студенти около паметника Левски. Заслужава си жетрвата, а сега ще си получи наградата. Сети се за Мая и за киното, погледна часовника, шест и половина минава, скочи от стола, грабна сакото и излетя от офиса, дори портиера не успя да го поздрави с „лека вечер младежо”. Подкара старото Ауди с мръсна газ по „Дондуков” заобикаляйки дупки и задремали шофьори от дясно и ляво. На светофара пред ЦУМ, бръкна в джоба за телефона, изкаше да се обади на Мая, да я успокои, че идва всеки момент, но той беше останал в офиса, на масата върху доклада.

      Паркира на първото свободно място, което се мерна пред очите му. Тичайки натисна дистанционното и заключи колата. Не е пред входа. Влезе вътре, обиколи атриума, потърси я по етажите, върна се долу, разгледа афиша с разписанието на филмите и началните часове, обиколи един по един входовете на всички зали. Няма я. Излезе навън, помота се отпред дестина минути. Пак ще се сърди. Точно сега ли, когато беше разбрал, че това е неговата жена. Майната му на телефона ще и звънна от вкъщи. Завлачи крака към колата с наведена глава.

      Отключи вратата, бавно се мушна през нея, свлече сакото от себе си, без да се навежда изхлузи обувките си,  светна лампата и се сгромоляса на фотьола. Поседя минутка, отвори хладилника до себе си, извади си бира, отвори я, пийа една дълга глътка и пусна телевизора.

 - ...А сега прогнозата за времето утре, петък 22.04.2006г... - звучеше гласът на диктора -  ....променливо, дъжд и слънце ще се редуват над... – погледна към екрана и видя пролетна снимка на „Южния парк” – ...носете чадъри .......

Изведнъж настръхна целия.Господи, коя дата сме днес.