Банишора

          „По сред нощ Съседът нахълтал в помещението на Илия-циганина, развъртял се с маси, столове и потрошил от бой всичко изпречило се пред него. Полицията го закопчала в районното и на сутринта по живо, по здраво го изпратила у дома“

          Значимо събитие в нашето Банишорско ежедневие. Може би най-значимото. Поне в този век. Какво се случи всъщност? Не съм съдник, за да упреквам когото и да било, нито мога, нито искам да оправдавам някого. Просто съм потресен! че това се случва до мен, с хора които познавам. Значи съм участник и не мога да седя отстрани и да се правя че нищо не е било. Има причина поради, която е станало, това е повод за дебат, това са въпросите в дневния ред на обществото. Циганин-българин, турчин-арменец, гейове-мъжкари, левскари-цесекари, сини-червени, добри-лоши, млади-стари, бедни-богати, обичащи домашни любимци-мразещи домашни любимци, бедни-богати, автомобилисти-велосипедисти, всякакви –исти срещи други  -мисти. Всички сме различни, между нас можем да прекараме милиони граници, които ни разделят, но все пак... Все пак живеем заедно и трябва да намерим поне една допирателна, която да ни свързва, поне една... Трябва да разговаряме, жизненоважно е тези теми да ги изговорим, за да създадем яснота за себе си. За съжаление няма да се получи, дори медиите биха го отразили като „битов инцидент“. Не са виновни те, нито ни е крива системата, или сме жертва на „световната конспирация“. Не. Няма да се получи, защото сме изпаднали в безпътица, завладяни сме от дефицит на ценности, изпразнени от вяра и нахранени със страх.

          Все пак на мен ми пука, и за единия, и за другите, и за техните близки, и за всички които ги заобикалят. Пука ми и заради това не спирам да се питам: не, защо, а как? Как се докарахме до това да сме врагове заключени в съседни клетки.

          Приемам, че и двете страни имат своите мотиви, приемам че всеки е реагирал на провокация, разбирам че това е сблъсък на различни култури, разбирам че всяка дума или жест се чете по различен начин. Наясно съм че агресията не е само дрънкане на оръжие и трошене на кости, може да бъде уж случайна въздишка плод на невербално действие. Приемам че всеки е готов /и така трябва да бъда/ да защити своето семейство, дъщеря, жена, дори съседка, от нечии нечистоплътни щения. Приемам и мерака на другата страна, група мъже „въдворени“ в бекярски бит за да си изкарат хляба търсейки обект на своите страсти / надявам се да ме разберат тези които са минали през казармата/. Приемем всичко човешко, освен насилието във всякакви негови форми, с удар, с изстрел, с дума, с поглед. Насилието ражда насилие.

          В края на краищата, каквото и да правим, всички сме гости на този свят и ще продължим да съществуваме заедно. Да, не съм вездесъщ, нито крайна инстанция, просто исках на глас да определя себе си и да споделя с Вас.