Графоманност

Празните редове казват повече. Белият лист крие картини прогонени, изтрити истини. В него виждам себе си, когато го запълня с думи след мен остава това, което искам да видят другите. Това писане не е споделяне, а спасение. Спасявам се от себе си показвайки се друг пред останалите. Записвам мисли от които искам да се отърва, оставайки щастлив в останалите. На тези тежестта ме мачка, не понасям тяхното тегло, за това Ви ги изпращам да носите от мойто бреме. Звучи налудничаво, но е факт. Четейки ме, не Ви отдавам, а Ви вземам. Време, енергия,вселена... Заграбвам още свят. А те пълзят вливат Ви отрова, парализират, сковават от зараза. Светът обаче някак си ми връща, чрез думите от някой друг. В поквара чужда давя се между корици, мастилото е страшен опиат. Прелиствам, попиват страниците капки от кафе, прелиствам, пълня колите с тютюнна пепел. Отново драскам, хранейки глада. А няма смисъл, линията не излиза от кръга, единствено графита заобля свойте върхове.