Билет за баня

За тогава,

когато ще бъде сега

-      Дядо, дядо – изтрополиха малките крачета – гледай -  малкият стискаше парченце хартия

-      Какво е това? – нахлузих очилата

-      Билет за баня

-      Аа, да – помачках листчето между пръстите и отекчено го върнах на детето. В днешно време дори и дребосъците не се впечатляват. Кипежът му събуби и в мен ентусиазъм, че ще разкажа нещо итригуващо и поне за малко ще съм предпочетен вместо всичките разни машинки. Уви! Билет за баня.

Хлапето сякаш не споделяше моето безразличие, прожинираше на пръсти с ееей такива огромни очи.

-      Какво е „билет за баня“? – въпросът се заби през погледа, а не с гласа

-      Е, какво...билет...за баня

-      Как така?

-      Ми така, не знаеш ли какво е билет, плащаш си за да влезеш, и ти дават хартийка

-      Да де, за хартийката ясно, били сте примитивни, но за билета...

-      Едно време не беше като сега...

-      Знам, знам, тая съм я слушал. Нали този апартамент е по-стар от теб, доколкото си спомням, винаги е бил с баня, гледал съм снимки

-      Ами...

-      Не ми казвай, че някой те е карал да си плащаш за собствената баня!

-      Не, не, друго е – побързах да се върна в играта, маникът беше ме сгащил – старите бани едно време бяха големи сгради с много неща вътре. Верно е, имахме баня у дома, където да се къпем, но в градската баня се ходеше и за много други работи, там не се къпеш, там се баняш

-      Какво е да се баняш?

-      Зависи, за всеки беше различно, някакъв ритуал, подготваш се, отиваш, отпускаш се, после дори може да се почерпиш, даже си викахме: честита баня. Демек, направил си нещо за себе си, за душата, поглезил си се

-      Ти, дедо, баняше ли се?

-      Оо, да, имаше една Сапарева баня, често ходех там

-      ? – стрелнаха очите

-      Купувах този билет – погалих топлата ръчица – сигурно от тогава е останал, вкарваха ме в една стаичка, с вана закачалка и стол. Пълнех ваната с минерална вода и се киснех с часове.

-      Просто така, лежиш си...с часове...ти – намигна хитрушко

-      Е нее, пиех бира и пишех разни истории с молив, за да не се намокри...

-      Какви истории...

-      Мисля, че и това което ти разказвам тогава съм го написал, чакай да видя – скокнах да ровя в чекмеджето

-      Дедоо - Погледнах го и се разсмяхме – Сега сериозно! – продължи наставнически

-      Прав си – наведох се към него, инстинктивно ме последва. Почти бяхме слепили чела и аз съзаклятнически продължих – имаше още една баня. Руска баня. В Обеля, Кристал. Ходехме всяка седмица, група приятели, мислеха ни за магьосници или някаква секта, може и така да е било.

-      Защо?

-      Правехме си едни метли от клонки, аа, бреза...дъб...клек, нее, а да, хвойна. С тях се шляпахме по гърбовете, така прогонвахме демоните си и прераждахме душите.

-      Дядо, пак ли ме хлъзгаш

-      Истина е..

-      Момчетаааа – влетя стопанката – вечерята е готовааа

-      Шшт – разменихме невинни погледи и в строй поехме към столовата

·        * * *

          На сутринта нещо се строполи върху мен

-      Дедоо, дедоо – малкият ми дърпаше мустаците

-      Пирате, не е джентълменско да атакуваш чужди фрегати на абордаж без предупреждение

-      Дедоо, остави шегите, разкажи ми...прочетох за руската баня, ама нищо не пише за демоните, иначе за метлите дето хич не ти вярвах е истина

-      Дълга история...

-      Не бързаме, закусил съм, ще ни търсят чак за обяд – наведе се към мен с притихнал гласец

-      Ами, там, ония джаджи няма ли да пиукат

-      Стига де, не си отмъщавай – заби коленца в стомаха ми като опитен ездач – кажи за метлите

-      То си беше цяла история. Още от летос събирахме клонки, всеки се стараеше да има най-добрата метла, най-дъхави и най-веещи. После тренирахме да ги въртим за да владеем парата, замахваш с ръце и пращаш най-горещия въздух върху най-слабото място, и така до  отмала, кой колкото устои. Жегата ставаше непоносима, крещиш, гърчиш се, ала не бягаш, държиш... всичко каквото има у теб тъмно и нечестиво се отвява, оставаш чист като новородено отроче.

-      Не беше ли страшно?

-      Ее, та нали обичаш приказки за страшилища.

-      Ама това приказка ли е или истина

-      Нали е интерсно

-      Защо не ми разказваш по-често

-      Знам ли, от де да предположа, че ще се заинтригуваш от един обикновен билет за баня

-      Ти значи всичко си измисляил – заудря с малките юмручета по юргана

-      Е, поне все още добре го правя

16.12.2016г. Сапарева баня