За
тогава,
когато
ще бъде сега
- Дядо, дядо – изтрополиха малките крачета –
гледай - малкият стискаше парченце
хартия
- Какво е това? – нахлузих очилата
- Билет за баня
- Аа, да – помачках листчето между пръстите
и отекчено го върнах на детето. В днешно време дори и дребосъците не се
впечатляват. Кипежът му събуби и в мен ентусиазъм, че ще разкажа нещо
итригуващо и поне за малко ще съм предпочетен вместо всичките разни машинки.
Уви! Билет за баня.
Хлапето
сякаш не споделяше моето безразличие, прожинираше на пръсти с ееей такива огромни
очи.
- Какво е „билет за баня“? – въпросът се
заби през погледа, а не с гласа
- Е, какво...билет...за баня
- Как така?
- Ми така, не знаеш ли какво е билет, плащаш
си за да влезеш, и ти дават хартийка
- Да де, за хартийката ясно, били сте
примитивни, но за билета...
- Едно време не беше като сега...
- Знам, знам, тая съм я слушал. Нали този
апартамент е по-стар от теб, доколкото си спомням, винаги е бил с баня, гледал
съм снимки
- Ами...
- Не ми казвай, че някой те е карал да си
плащаш за собствената баня!
- Не, не, друго е – побързах да се върна в
играта, маникът беше ме сгащил – старите бани едно време бяха големи сгради с
много неща вътре. Верно е, имахме баня у дома, където да се къпем, но в
градската баня се ходеше и за много други работи, там не се къпеш, там се баняш
- Какво е да се баняш?
- Зависи, за всеки беше различно, някакъв
ритуал, подготваш се, отиваш, отпускаш се, после дори може да се почерпиш, даже
си викахме: честита баня. Демек, направил си нещо за себе си, за душата,
поглезил си се
- Ти, дедо, баняше ли се?
- Оо, да, имаше една Сапарева баня, често
ходех там
- ? – стрелнаха очите
- Купувах този билет – погалих топлата
ръчица – сигурно от тогава е останал, вкарваха ме в една стаичка, с вана
закачалка и стол. Пълнех ваната с минерална вода и се киснех с часове.
- Просто така, лежиш си...с часове...ти –
намигна хитрушко
- Е нее, пиех бира и пишех разни истории с
молив, за да не се намокри...
- Какви истории...
- Мисля, че и това което ти разказвам тогава
съм го написал, чакай да видя – скокнах да ровя в чекмеджето
- Дедоо - Погледнах го и се разсмяхме – Сега
сериозно! – продължи наставнически
- Прав си – наведох се към него,
инстинктивно ме последва. Почти бяхме слепили чела и аз съзаклятнически
продължих – имаше още една баня. Руска баня. В Обеля, Кристал. Ходехме всяка
седмица, група приятели, мислеха ни за магьосници или някаква секта, може и
така да е било.
- Защо?
- Правехме си едни метли от клонки, аа,
бреза...дъб...клек, нее, а да, хвойна. С тях се шляпахме по гърбовете, така
прогонвахме демоните си и прераждахме душите.
- Дядо, пак ли ме хлъзгаш
- Истина е..
- Момчетаааа – влетя стопанката – вечерята е
готовааа
- Шшт – разменихме невинни погледи и в строй
поехме към столовата
·
* * *
На сутринта нещо се строполи върху
мен
- Дедоо, дедоо – малкият ми дърпаше
мустаците
- Пирате, не е джентълменско да атакуваш
чужди фрегати на абордаж без предупреждение
- Дедоо, остави шегите, разкажи
ми...прочетох за руската баня, ама нищо не пише за демоните, иначе за метлите
дето хич не ти вярвах е истина
- Дълга история...
- Не бързаме, закусил съм, ще ни търсят чак
за обяд – наведе се към мен с притихнал гласец
- Ами, там, ония джаджи няма ли да пиукат
- Стига де, не си отмъщавай – заби коленца в
стомаха ми като опитен ездач – кажи за метлите
- То си беше цяла история. Още от летос
събирахме клонки, всеки се стараеше да има най-добрата метла, най-дъхави и
най-веещи. После тренирахме да ги въртим за да владеем парата, замахваш с ръце
и пращаш най-горещия въздух върху най-слабото място, и така до отмала, кой колкото устои. Жегата ставаше
непоносима, крещиш, гърчиш се, ала не бягаш, държиш... всичко каквото има у теб
тъмно и нечестиво се отвява, оставаш чист като новородено отроче.
- Не беше ли страшно?
- Ее, та нали обичаш приказки за страшилища.
- Ама това приказка ли е или истина
- Нали е интерсно
- Защо не ми разказваш по-често
- Знам ли, от де да предположа, че ще се
заинтригуваш от един обикновен билет за баня
- Ти значи всичко си измисляил – заудря с
малките юмручета по юргана
- Е, поне все още добре го правя
16.12.2016г.
Сапарева баня
