Селската бакалия, Из цикъла:"Дневник на търговския пътник"

            В магазина видях старец от селото, в доста изпуснат вид, протъркан каскет, разнищен пуловер. Косата стърчи на разни страни под капата, а четината отдавна не е срещала бръснач. Прегърбен, от старост или от студ, стиснал мушамена пазарска чанта, от онези дето раздаваха в ТКЗС-то, пропускаше всички да го изпреварят на опашката. Шест след обяд, след работа хората се тълпяха в магазина, а и автобусът от града беше отминал, калабалък. Старецът седеше настрани и подканяше да го изпреварят с надеждата да остане насаме с продавача. Не щеш ли една му се сепна. Роднина или комшийка:

-       Бай Манчо, давай. Що чекаш

-       Да земем нещичко

-       Та, мини де, мини

-       Заборавил съм парите

-       Е, айде де, айде, ше ка‘еш на Дацо да те фрасне у тефтеря. Па ако сакаш, язе да ти дам, утре ше ги приносиш

-       Да се оттули навалицата, ше се спогодим – побутна я пред себе си.

          Мен, като непознат не ме брояха за жив, та станах неволен свидетел не само на разговора, но и на продължението. Хората се разотидоха, старецът се докопа до интомност с продавача. Правех се, че смятам фактурата, но цялото ми внимание беше насочено към касата. Без звук старецът отвори юмрука, на тезгяха паднаха два лева, магазинерът разпери пред очите ми картоните. Човекът с трептящи пръсти едвам отдели една хартийка, смушка я в джоба на жилетката и побегна към изхода. Празната чанта се кламбичкаше около ръката му.

          Спогледахме се безмълвно и всеки изпълни своята част от сделката. Качих се в колата и потеглих обратно. Примрачня. Средата на февруари. Тягостна картина, кални дворове, сиви къщи. Карах и ме връхлитаха въпроси. Този човек, беше дошъл с надеждата, че талончето на късмета ще напълни торбата му или бабата го беше изпратила с последните остатъци от пенсията да купи хляб и пет яйца? Може би има друга по-дълбока драма, с деца, внуци. Нещо,което би изкарало всеки от релси. Знам ли. Всичко е възможно, ама да поставиш съществуването си върху лист хартия...ми се струва отчайващо. Има ли значение кое го е докарало до това състояние. Загубил надежда във всичко. Вяра у Бога, у себе си, чака някаква милостиня, защото смята че животът му е минал на празно и щом не свършва, значи някой за нещо трябва да го компенсира. Заблуда. Това картонче-шарено, струва стотинки, а някой правят милиони от жаждата за щастие у хората.