В магазина видях старец от селото,
в доста изпуснат вид, протъркан каскет, разнищен пуловер. Косата стърчи на
разни страни под капата, а четината отдавна не е срещала бръснач. Прегърбен, от
старост или от студ, стиснал мушамена пазарска чанта, от онези дето раздаваха в
ТКЗС-то, пропускаше всички да го изпреварят на опашката. Шест след обяд, след
работа хората се тълпяха в магазина, а и автобусът от града беше отминал,
калабалък. Старецът седеше настрани и подканяше да го изпреварят с надеждата да
остане насаме с продавача. Не щеш ли една му се сепна. Роднина или комшийка:
- Бай Манчо, давай. Що чекаш
- Да земем нещичко
- Та, мини де, мини
- Заборавил съм парите
- Е, айде де, айде, ше ка‘еш на Дацо да те
фрасне у тефтеря. Па ако сакаш, язе да ти дам, утре ше ги приносиш
- Да се оттули навалицата, ше се спогодим –
побутна я пред себе си.
Мен, като непознат не ме брояха за
жив, та станах неволен свидетел не само на разговора, но и на продължението. Хората
се разотидоха, старецът се докопа до интомност с продавача. Правех се, че
смятам фактурата, но цялото ми внимание беше насочено към касата. Без звук
старецът отвори юмрука, на тезгяха паднаха два лева, магазинерът разпери пред
очите ми картоните. Човекът с трептящи пръсти едвам отдели една хартийка,
смушка я в джоба на жилетката и побегна към изхода. Празната чанта се
кламбичкаше около ръката му.
Спогледахме се безмълвно и всеки
изпълни своята част от сделката. Качих се в колата и потеглих обратно. Примрачня.
Средата на февруари. Тягостна картина, кални дворове, сиви къщи. Карах и ме
връхлитаха въпроси. Този човек, беше дошъл с надеждата, че талончето на късмета
ще напълни торбата му или бабата го беше изпратила с последните остатъци от
пенсията да купи хляб и пет яйца? Може би има друга по-дълбока драма, с деца,
внуци. Нещо,което би изкарало всеки от релси. Знам ли. Всичко е възможно, ама
да поставиш съществуването си върху лист хартия...ми се струва отчайващо. Има ли
значение кое го е докарало до това състояние. Загубил надежда във всичко. Вяра у
Бога, у себе си, чака някаква милостиня, защото смята че животът му е минал на
празно и щом не свършва, значи някой за нещо трябва да го компенсира. Заблуда. Това
картонче-шарено, струва стотинки, а някой правят милиони от жаждата за щастие у
хората.
