Кажи какво ти тежи

- Кажи какво ти тежи?
- Не знам... сякаш някой ми изсипа товара си... Всичко си е наред, дори животът ще ми олекне, по-малко ядове, по-малко хамалуване...но усещам тежест, бреме...
- Сигурно си изнервен... напрежение...
- Напротив, свободно ми е, зениците се разтърсиха, вдигнах чело, вече нямам отговорности, айляк, ама... душата стене
- Ей...к'во ти става?
- Все едно някой ти бърничка в мозъка...разбираш ли, опитва да те превземе... помниш ли едно време как пояхме жички...
- Аха
- Сега така го усещам, сякаш някой иска да ми смени спойките.
- Изглеждаш ми сринат...
-... по-скоро излъган... Чувствам се, все едно съм вървял с някого към Светлината, а се оказа че това е капан, движели сме се в тунел, срещу влак...
-...
- Няма проблем, не ми е първия сблъсък. Свикнал съм! Знам как. Все пак винаги оцелявам. Стискаш силно ръката която те води за да й предадеш страха си... После е лесно да я дръпнеш...
          Ще се спася... и все пак ми тежи, ще жертвам някой който иска да ме дави.
- Не бъди жалостив, друг едва ли би го сторил
- Чуждото злодеяние оправдава ли твоето!!!
- Така погледнато...
- Има ли друга гледна точка? И ако - Да, човешка ли е?
- Жесток си с хората! Все пак нашата природа е греховна, а не Божествена...
-... Това оправдава ли ни? Нали сме тук по тази причина...да се справим с това!
- Дълбоко копаеш...
-... Ти попита...
-...
- Иначе едва ли бих стигнал чак там. Преди да ми зададеш въпроса, просто се питах: какво съм причинил на този младеж, за да реагира така? ... Ясно ми е...ние сме от различни светове...
- ...Нали сме тук за урок...
- ... Не знам... Явно е скрит... или може би аз съм урока...
-...Знае ли някой...
- Така е! Тогава к'во?
- ???
- Явно е извън нас...
- ...и всеки продължава да търси пътя към сега си... не се коси - прегърна ме през рамо и вдигна чашата в наздравица.