Няма будители, няма лидери, които да "попият" цялата тази енергия, която ври в обществото. Всички малко или повече градим, опитва ме се да допринесем поне мъничко "в ползу роду", но няма кой да даде обща посока, да поведе всички блуждаещи електрони в общ поток. Енергия има. но не тече "ток", поради това изникват разни "псевдо-герои", играят с тънките струни на страховете ни, замъгляват душата и всички ние попадаме в капана на собственото си битуване, където основна "опорна точка" са: новините в 8.00 гарнирани с шопска салата и преглъщани с домашна ракия. Часът, в който освобождаваме своята енергия чрез агресия, пустосваме всички майки, лели и т.н. Свалили напрежението от рутинните тегоби, уталожили емоциите на изминалия ден се кротваме в тъмното за да позволим на надеждата отново да покълне.
Уви! Утрото ни отговаря с това с което сме изпратили вечерта. Вместо светлина в душата и любов в сърцето, ние "сърбаме" гняв, обиди, завист и омраза. Душим себе си, палачи сме на близките и тази непрекъсната спирала ни изпраща в бездната на ада.
Решение навярно има, както винаги. Просто трябвя да търсим. Понякога въпросите стават остри, мислите бодат, необходимо е да предприемем действие, да изкажем позиция. Честно! Дори само пред себе си. Нужно е да жертваме своето спокойствие, да нарушим конфорта си, поне за час, за минута... в името на децата си, заради родителите, поради чиста съвест, защото сме хора... Трябва да заявим позиция. Не е нужно да стреляме, да крещим, да замеряме...достатъчно е да погледнем в огледалото, за да видим кои сме и кои искаме да бъдем. Минута, секунда, миг...
Всичко останало ще се случи от само себе си!

P.S.: Ще се върна пак в началото - няма кой, а ние вървим по "път без изход". Може би процесът е обратен: нашето участие, нашата активност ще роди "някой", който е способен, който е роден заради нас и поради това ще го следваме.
Сигурно фантазирам, може би греша, но силнио "вярвям" и за да ме опровергаете или трябва да предложите нещо по-добро или с участието си да отречете моето предложение.